Какво сподели Антоанета Янкабакова в публикация по повода пред Надежда Тихова от вестник „100вести” – Габрово

На 21 септември ще се закръглят 20 години от създаването на ИМКА – Габрово. От неправи­телствената организация се готвят да отбеле­жат годишнината с много гости от страната и чужбина. Ще бъде направена и равносметка, в ко­ято ще има много и различни цифри и факти, от­разяващи богатата дейност на организацията, ще бъдат почетени доброволци и партньори. Със сигурност ще се каже и това, че в Габрово вече добре знаят името ИМКА, наложило у нас малко непознатото за българската действителност доброволчество. Че със сигурност в речника на габровци вече присъства не само абревиатурата ИМКА, а и определението имкаджии – станало синоним на инициативни и отговорни млади хора, които работят за обществена полза. С изпълни­телния директор на ИМКА-Габрово Антоанета Янкабакова разговаряхме за началото и днешния облик на организацията.

Антоанета Янкабакова:

20 години ИМКА дава шанс на младите да намерят пътя към творящия, работещ, открит, реализиран млад човек

 

– Г-жо Янкабакова, ИМКА-Габрово на прак­тика днес е и синоним на ИМКА-България. Така ли е?

– В някаква степен мо­жем да кажем, че ИМКА-Габрово има значителен принос за възстановява­нето на организацията в България и е една от най-активно работещите в мрежата на ИМКА. През тези 20 години не само че не сме прекъсвали дей­ността си, но дори напро­тив – непрекъснато сме я разширявали в различни области на обществения живот и младежката дей­ност. На всеки 3-4 годи­ни сме правили поне по една стъпка напред.

– Ако се върнем в на­чалото, ИМКА-Габрово се свързва неизменно с Вашето име. Но кои бяха създателите на младеж­кото християнско друже­ство в Габрово, откъде дойде идеята?

– В началото се съ­бират група ентусиасти – Николай Маринов Нико­лов, Георги Метев, Надя Маринова и още няколко човека. Те бяха научили за идеята за възстановя­ването на ИМКА в Бъл­гария. Всъщност бащата на Георги Метев – Метьо Метев, докато някога е бил заточен в Белене, се е сприятелил с един от представителите на ИМ­КА-София – Стефан Бо­чев, от когото е научил много неща за органи­зацията. Бочев е бил се­кретар на ИМКА в София, дипломат, кореспондент на редица вестници в пе­риода 1935-1942 година.

След 1990 година, ко­гато започват демокра­тичните промени, група бивши членове на органи­зацията в София, между които и водещата личност Стефан Бочев и тревнене­цът Кънчо Кънчев – виден софийски адвокат, са на­писали писмо до Светов­ния съюз на ИМКА, чието седалища е в Женева, с молба за подкрепа за възстановяване на орга­низацията в България – тя е била закрита през 1942 година като проамери­канска. Така с програма „Сапфир“ на Американ­ската агенция за меж­дународно развитие се отпусна целева помощ за развитието на ИМКА в цяла Източна Европа.

А в България през 1990-1991 година започ­ват интензивни прегово­ри, срещи за възстано­вяването на младежките християнски дружества – това е всъщност буквал­ният превод на името на световната организация. Първо се регистрира ор­ганизацията в София, а след това и в Габрово. Учредителното събрание се състоя на 21 септем­ври в Априловската гим­назия. На този етап по онова време ние знаех­ме, че започваме нещо, което е много различно, базирано на християнски­те ценности и на едни наистина демократични принципи. Очаквахме много голяма подкрепа от Европейския алианс на ИМКА и Америка, които да ни въведат в идеята как се прави неправителствена организация така, че тя да бъде устойчива, и я получихме. Много се­риозна беше подкрепата и от старите членове на ИМКА в София.

По онова време след демократичните промени България имаше нови по­требности и организаци­ите трябваше сами да се ориентират в това какви цели да заложат, какви видове дейности да ор­ганизират, които да бъ­дат адекватни на съвре­менните тенденции. На мен лично тогава като на млад човек най-много ми хареса идеята всяка местна организация на ИМКА да има пълна са­мостоятелност. Така след учредяването й Николай Маринов беше известно време секретар на орга­низацията – той положи основите й и заедно с Георги Метев се опитва­ха да правят различни срещи и да приобщават млади хора като нас към идеята. Тогава една от ак­тивните програми беше за млади жени – аеробик клуб, после започнахме с обученията по англий­ски език, обученията на млади хора за добровол­ци. Тези първи 3-4 годи­ни програмата „Сапфир“ осигуряваше минимални средства за функциони­рането на организация­та. Имахме един скромен офис в дома на покойния вече Стилян Стилянов, който ни приюти, и така започнахме да се учим на принципи на работа в неправителствена органи­зация.

– Тогава хората няма­ха информация за ИМКА, не знаеха, че организа­цията е съществувала някога в България. Как ви приемаха в началото?

– Беше много трудно за нас да обясним на хората, че младежкото християнско дружество не е някакво ново веро­изповедание, нито секта, а че само се базира на християнските ценности, че не е страшно да бъ­деш член или доброволец на ИМКА. Трудно беше, защото бяхме близко до времето, когато имаше нещо като доброволчество – пожела­телно и леко насилствено. Много от родителите на децата, които бяха заин­тересовани от това, което правим, се притесняваха за тях и имаха негативни нагласи към това да се работи за общата полза… Така стартирахме нашата дейност.

От това време пазя много силен спомен за усещането, че сме във вярната посока, макар всеки ден много хора да ни питаха „Какво е това, ти пък защо работиш там?“, „Кой ви дава пари­те?“, „Как така са решили да ви помагат?“. Но бях убедена, че тази кауза в подкрепа на младите хора е много ценна, ва­жна и истинска. На този етап младите хора няма­ха никаква идея какво биха могли да правят в свободното си време, не познаваха ценностите и принципите на демокра­тичното общество.

– Изминаха 20 годи­ни. Като направите съ­поставката, как бихте отговорили на въпро­са: Какво е сега ИМКА-Габрово?

– Честно казано, мно­го съм си мечтала след време да дойде ден, кога­то някой ще казва: „Оти­вам в ИМКА“ или „Аз съм представител на ИМКА“, и хората от града да не за­дават въпроса: „Кои сте вие?“. Затова много се радвам, че днес – може би не всички габровци, но една голяма част от тях знаят, че ИМКА е неправителствена организа­ция, която се занимава с млади хора и подкрепя тяхното развитие, предла­га и други услуги.

Но най-важното за нас, което е голяма чест, но и голяма отговорност, че за тези 20 години сме разпознаваеми и за това, че в центъра на града – до Дома на култура­та, има една обществена сграда, която се нарича ИМКА…

– Изградена с първо­то в новата история на града публично-частно партньорство между Об­щина и неправителстве­на организация…

– Която изникна от нищото с много ентуси­азъм и енергия. Това е едно място, където хо­рата могат да си орга­низират семинар, среща, представяне, до отидат на кафе, на семеен праз­ник, на публично събитие. Това е място, където де­цата могат да си органи­зират празненства, къде­то младежите могат да получат информация, да бъдат обучавани, да да­дат доброволен труд или да направят дарение, да споделят своя идея и по нея да работим заедно. В същото време тук се пре­доставят и социални ус­луги за деца и семейства в риск или с временни затруднения.

Тази богата палитра от дейности и услуги ние от екипа на ИМКА и добо­роволците сме виждали по света при обмен или партньорство и винаги сме привнасяли по нещо в Габрово от добрия опит. Това за мен е много го­ляма инвестиция, която много рядко по друг на­чин чрез държавна или друга стопанска структу­ра би могла да се акуму­лира в един град.

Лично аз съм имала повече от 50 обучения и посещения в Европа и по света. Почти всички членове на управител­ния съвет са пътували и участвали в различни по­сещения и обмени. През годините най-малко хиля­да човека – доброволци, членове и симпатизанти на ИМКА, са участвали в най-различни програми и обучения. Това е много сериозна инвестиция в човешкото развитие на толкова различни групи от младежи, а чрез обу­ченията, които ние пре­доставяме за други деца и младежи в Габрово, а и в други населени места, ние пренасяме и умножа­ваме този опит.

През годините ИМКА-Габрово е била учреди­тел или е подкрепяла уч­редяването на различни младежки групи и орга­низации. Те са изпълнили някаква цел и определе­на мисия. Работили сме и с ромски организации и участваме в мрежата от 24 центъра за работа с доброволци на Нацио­налния алианс за работа с доброволци, работи­ли сме и за развитието на Закона за добровол­чеството и други пилотни програми…

Наистина е много широка рамката, в ко­ято ИМКА е направила по някакъв начин свой уникален, скромен или пък достоен или по-широк отпечатък в живота на различни групи от наша­та общност в Габровска област и в много части на България. Радвам се, че и в много държавни структури също сме раз­познаваеми, когато хора­та споделят: „Това е опит от ИМКА-Габрово“. За мен това е удовлетворението за приноса на организа­цията за тези 20 години.

– Може да звучи пре­силено, но можем ли да кажем, че в същото време ИМКА промени и живота на доста млади хора в Габрово, научи ги на неща и ценности, ко­ито друг не можеше да им даде? Вашите добро­волци са по-отворени, нахакани, пробивни, по-информирани и приспо­собими.

– Убедена съм, че този, който е имал шанс още като тийнейджър да пробва различни неща при нас, е придобил мно­го по-голямо самочувст­вие. Това са и нашите цели – себеутвърждаване, развитие на социалните и комуникативни умения, пробуждане на интерес към определен вид дей­ност…

Ние даваме шанс на младите хора в една сравнително защитена, сигурна и много по-спо­койна среда от училище­то, в която няма оценки и съревнование и не се поражда завист, а враж­дебни взаимоотношения не се толерират. Така все­ки млад човек, който има и най-малкото зрънце от желание, умение, идея, би могъл да разцъфне и да се превърне в един на­истина творящ, работещ, открит, реализиран млад човек. Или най-малко – да познава себе си много по-добре, да бъде уверен в това, което може и да си поставя цели…

Всички тези елементи на умения и опит, които сме развивали и продъл­жаваме да развиваме, формират една по-раз­лична ценностна система, по-различен мироглед – че когато младият човек е активен, той винаги би могъл да намери решение дори и при най-голямо­то предизвикателство, би могъл да развива себе си, да търси подкрепа и да защитава своя кауза или убеждение.

Действително тази различна за България кул­тура беше възможно да се култивира от неправителствените организации, за да се популяризират и надграждат ценностите на гражданското общество и на младежкото активно участие в него.

За ИМКА – Габрово

Наименованието на организацията е Младежко християнско дружество ИМКА, съкратено Сдруже­ние ИМКА. То се изписва на български език и може да бъде допълнително изписано на английски език YMCA – Gabrovo. Като младежка организация Сдружението рабо­ти за осигуряване на умственото, физическо и духовно развитие на младите хора от Габрово и региона и подготовката им за живот в едно отворено за Европа и света демократично общество. Обединява усилията на своите членове, които могат да принадлежат към всички официално признати и утвърдени в Република България вероизповедания и/или са симпатизанти на християнските добродетели за популяризиране на христи­янските добродетели и постигане на хармонично развитие на всички хора, активи­зирането им за участие в решаване на техни проблеми и/или участие в развитието на местната общност, утвърждаване на националната самобитност, укрепване на семейството, развитие на здравното и гражданско образование, участие в борбата с младежката безработица и безработицата изобщо, участие в процеса на социално подпомагане на деца, младежи и семейства в неравностойно положение

18 август 2011 г.

Прочетете още...