ХОРАТА, КОИТО ИЗЛЯЗОХА НА СВЕТЛО:
Аз Емилия Къндева излизам на светло, заедно с моята приятелка Ванеса. Заедно помогнахме на Коце от Дом за хора с умствени увреждания „Св.Врач”, Пловдив като изработвахме красиви коледни украси.
Аз Гергана Василева, на 12 години, излизам на светло, заедно с моите приятелки Радка,Ваня,Магдалена. Заедно помогнахме на библиотеката в с.Труд, да съберем средства за нови книги за децата.Също така организирахме благотворителни концерти за да съберем средства.
Аз Арзу, на 13 години, излизам на светло, заедно с моя приятел Бурчин. Заедно помогнахме на Даниел. В цялото училище, в Ардино, се обединихме и започнахме да събираме пластмасови капачки. Когато ги продадохме ние събрахме пари. Тези пари го дарихме на моя съученик Даниел.Направихме и коледни картички, които отново ги продадохме. Отново спечелените пари, дарихме на моя съученик на Даниел. Той много се зарадва като разбра за жеста, който извършихме. Ние много го обичаме. Той е наш приятел още от детската градина. Ние бихме искали малко по-бързо да се върне между нас. Ние искаме да завършим 12 клас заедно. Той е наш истински приятел, който ние много ценим и бихме искали отново да го видим между нас!!!
Аз Радослав Чочев, на 17 години, излизам на светло, заедно с моя приятел Мартин Войников.Заедно помогнахме на пострадалите
хора от наводненията като пренасяхме мебелите, които хората от Пловдив искаха да им ги дарят.
Аз Никола Колев, на 9 години, излизам на светло, подкрепен от семейството ми.
Заедно помогнахме на за обновяването на детския отдел на библиотеката в Карлово. Дарих 20 лева от личните си спестявания, за да бъде обновен детския отдел на библиотеката в Карлово. Участвах активно във всички инициативи от кампанията „Забавно лято 2014“. Подарих детски книжки за нашата библиотека.
Аз Чавдар Трифонов излизам на светло, заедно с моите приятели Антон Манолов, Илина Илиева, Лъчезар Алексиев, Владислав Бакалов и много други. Заедно помогнахме на хората от кв. Аспарухово във Варна.
В нощта след наводнението във варненския квартал Аспарухово, бях ядосан от реакцията на институциите и решен да помогна с каквото мога на хората, пострадали от стихията. След почти безсънна нощ, написах на стената си във Фейсбук: „Спрете се, хора!!! Сега е време ЗАЕДНО да хванем лопатите и да мълчим! Утре ще склоним глава и ЗАЕДНО ще се помолим… А в деня след утре ще работим, ще работим ЗАЕДНО, за да сме подготвени за следващото предизвикателство…“. Обух най-високите обувки, които имах,
изкупих хляба и минерална вода от минимаркета до дома си и вместо на работа, потеглих към Аспарухово. Искам да благодаря на хората, които ме последваха и с които от онзи ден-нататък станахме по-близки, и чийто имена не влязоха в обсега на обективите. Антон Манолов осигури тежка техника за изгребване на калта тогава, когато лопатите бяха огромен дефицит. С Илина Илиева, Лъчезар Алексиев, Владислав Бакалов и други мои приятели ринахме кал, разнасяхме помощи от БЧК и дарения от обикновени граждани, които се обръщаха към нас за информация.
След близо 2 месеца калта я нямаше, но болката още кънтеше в много домове на Аспарухово. На рождения си ден – 13 август, реших да си подаря най-хубавия подарък – добрата енергия, с която те зарежда благодарността на хората. Заедно с Лъчезар, Илина и още няколко доброволци закупихме пет перални, пет печки и един хладилник и ги транспортирахме до домовете на пострадали в Аспарухово, с които се запознахме през юни.
Доброволчеството не епизодично и кампанийно. Или си доброволец по душа, или не си. Затова благодарности на Лъчезар (Лъчо), който събра 200 книги художествена литература и ги дарихме на читалищната библиотека в кв. Аспарухово в навечерието на Деня на народните будители с благодарност към тези, които се грижат за духовната храна на пострадалите от стихията.
Благодаря, приятели! Тази история е за вас!
Аз Нефизе Мехмедали излизам на светло, заедно с моя приятел Деян и доброволците към библиотеката в Асеновград.Заедно 
помогнахме на хората, пострадали от наводненията като организирахме събирането и транспортирането на стоки от първа необходимост в специален пункт към Центъра за работа с доброволци в Градска библиотека – Асеновград. Заедно с останалите доброволци подпомагат реализирането на дейностите и инициативите на библиотеката с желанието си да създам повече радост за хората.
Аз Ясен Цветков, на 24г., излизам на светло, заедно с моите приятели от Доброволно формирование за овладяване на бедствия.Заедно помогнахме на кв.Аспарухово, гр. Варна; гр. Мизия. Ние сме отряд от доброволци, които са
преминали специални обучения реакция при бедствия и извършване на аварийно спасителни дейности. Всички ние сме работещи и/или учащи хора, които отделят от времето и средствата на семействата си, за да оказват помощ на пострадали от бедствия райони.
Аз Ясен, на 11 г., излизам на светло, заедно с моите приятели от 5 „ж“ клас на СОУ „П. Евтимий“, Пловдив – Петьо, Пресиян и Пламен. Заедно зарадвахме малчуганите от ДГ „Чучулига“, като им дарихме наши запазени книжки, които вече не четем.
Аз Александър, на 9 г. , излизам на светло, заедно с моя приятел Калоян, заедно помогнахме на децата с увреден слух в Пловдив да се почувстват по-добре, като им подарихме много играчки. Ние избрахме най-новите и запазени играчи, отидохме в тяхното училището и си играхме с децата. Те ни научиха да говорим на техния език – с ръце. Обещахме им да се видим пак!
Аз Виктория Георгиева, на 21 години, излизам на светло, заедно с моя приятел Дими Гатева и съседи. Заедно помогнахме за осъществяването на Проект за озеленяване на селски райони.Заедно с моите съседи от с. Труд решихме да превърнем едно запустяло място в чудесен детски парк. В тази инициатива се включиха много родители и техните деца, също баби, дядовци. Засадихме дръвчета и храсти, след това направихме беседка, люлки. Помпа от която всеки минаващ може да пие вода и да си отдъхнел Този парк нарекохме “ Аязмото“ . Отец Кирил изработи малък паметник на св. Архангел Михаил. Всички с радост се грижим за това място и децата си играят до късно със своите другари.
Аз Ивелина Милчева излизам на светло, заедно с моята приятелка Мая Кандева. Заедно помогнахме на Защитеното жилище за младежи с умствени и физически увреждания. Аз и петима доброволци от “Екомисия 
21 век” придружавани от Мая Кандева, посетихме Защитеното жилище за младежи с умствени и физически увреждания – гр.Ловеч, където живеят 3 момчета и 3 момичета на възраст над 18 години. Целта на срещата ни бе да приготвим заедно празничното ястие и да поговорим с обитателите за зимните празници. От тях научихме за ритъма на живота в защитеното жилище, привичките на младежите, любимите им занимания и това, което не обичат. Разбрахме, че не са по-различни от нас, също носейки свои собствен талант и подход към живота. После като любезни домакини ни разведоха из своя свят и ни го показаха през своите очи. Зарадвахме се, че сме успeли да разнообразим деня на тези също млади като нас хора и видяхме желанието им отново да ги посетим
Аз Тихомир Тодоров, на 71г. излизам на светло, заедно с моя приятел Петър Дойчинов. Заедно помогнахме на ОДЗ „Кокиче“, група 
с. Йоглав. Аз съм доброволец към „Екомисия 21 век”, Ловеч. С група доброволци, отидохме в детската градина на село Йоглав – община Ловеч. Целта на посещението беше с нашия труд да подобрим условията на децата в детската градина. Децата на посрещнаха облечени в народни носии, песни и игри . Нашата работа се състоеше в почистване и освежаване двора на детското заведение. Бяха ни подсигурили инструменти – лопати, мотики, колички и каруца с магаре за извозване на отпадъците. За добрата работа спомогна и хубавото време – слънчево и топло. Със задружни усилия приведохме двора в приветлив и красив кът . За нас този ден беше едно приятно преживяване, за което спомогна добрата организация и хубавата програма, представена от децата пред нас.
Ние доброволците към ЦРД-Пирдоп – Криста Михайлова, Десислава Петкова, Пресияна Върбанова, Гергана георгиева, 
Василена Петканска, Тансу Ариф излизаме на светло, заедно с нашите приятелки Станислава Иванова и Патрисия Димитрова.
Заедно помогнахме на Деца от Дом за медико социални грижи за деца лишени от родителски грижи гр. Златица. В резултат на нашата инициатива, на която откликнаха много наши съученици от СОУ“ Саво Савов“ събрахме играчки, с които при наше посещение в Дома за деца лишени от родителски грижи зарадвахме изключително много децата. Никога няма да забравим протегнатите към нас ръчички, желанието им да бъдат прегърнати и да им прочетем носените от нас книжки.Към нашта инициатива пожелаха да се присъединят и още две наши съученички две наши съученички.
Аз Рангел Георгиев, на 19г. излизам на светло, заедно с моите приятели Петьо,Петя,Валя,Таня,Вичко и др..Заедно помогнахме на 
Децата от село Труд и на родителите им да почувстват един прекрасен 1-ви юни. Да рисуват,пеят,танцуват и се забавляват,като участват в “Световния ден на рисуването!“.Също така направихме и импровизирана изложба с над 100 чудесни рисунки. Надявам се все повече и повече деца да участват в това събитие и да се забавляват заедно с нас.
Аз Велина Минчева, на 15г., заедно с моите приятели Гергана Дюлгерска, 
Николета Дарманска и членовете на клуб „Млади лидери“ от ПГХТТ посетихме възрастните хора от ДСХ „св. Василий Велики“. Там ние им прочетохме свои стихове, пяхме, свирихме и танцувахме заедно. Така направихме деня им по-цветен и усмихнат!
Аз Николай Вериньов, на 12 години, излизам на светло, заедно с моите приятели Поля Паунова,Мартина Богданова. Заедно помогнахме на хората от с.Труд да четат на различни места изван 
библиотеката. Помогнахме на библиотеката при НЧ „Светлина – 1929г.“ при осъществяване на инициативата“Освободи книга“. На 13 май на няколко обществени места в селото – парка пред Кметството и петте автобусни спирки в селото бяха поставени книги.Който желае може да вземе книга за четене.Условието е да запише името на залепения етикет и като я прочете да я върне на публично място за следващия читател. Книгите са поставени в найлонови пликове, за да не се намокрят. Това е нашия принос към играта Буккросинг.
Аз Неда Ненова, на 17г., излизам на светло, заедно с моя приятел Микаела Йорданова и Миглена Местанева. Заедно помогнахме на Деца от Добрич, пострадали от наводненията. Пакетирахме и надписахме 
събраните в Центъра за работа с доброволци към ОУ „Васил Левски“, с. Дрангово дарения, които със подкрепата на Бойко Ненов, Розалин Дерменджиев и ЕТ „Профиров“, гр. Златоград стигнаха до офиса на НАРД, а от там бяха изпратени за Добрич.
Аз Мирослав Тодоров, на 17г, излизам на светло, заедно с моите приятели Неда, Антония, Даниела.
Заедно помогнахме като зарадвахме малки участници в с.Дрангово с масово четене, организирано в края на месец септември. Изработихме маски на приказни герои за най-малките участници и четохме приказки на тези, които все още не могат да правят това
Аз Станислав, на 16г., от Център за работа с доброволци към Клуб на НСО, излизам на светло, заедно с моя приятел Христо. Ние с Христо участвах ме в Дарителска кампания „Да стоплим детските сърца“ Събрахме над 50 пакета и торби 
с бебешки играчки, обувки, книжки и ученически пособия. Дарихме ги на самотни майки и бедни семейства от община Търговище и от села около Търговище и зарадвахме много хора в нужда.
Аз Ваня, на 12г, излизам на светло, заедно с моите приятели от с.Труд. Заедно помогнахме на библиотеката, като правихме
книгоразделители за Благотворителни концерт.
Аз Десислава Атанасова, на 17г. излизам на светло, заедно с моята приятелка Стефани Иванова. Заедно помогнахме на хора, които са болни от диабет. Аз и Стефани сме доброволци в
Сдружение „Екомисия 21 век”, Ловеч и участвахме в националната инициатива „Диабет-утре може да си ти“. Доброволците се хванахме за ръце и направихме кръг. Стояхме в кръг около пет минути, а след това раздавахме флаери и една хранителна добавка, която регулира нивото на кръвната захар.
Аз Иван Жутев излизам на светло. Да помагаш на хора в нужда е прекрасно и благородно дело, но никак не е лесно, както изглежда на пръв поглед. Познавайки лицата, нуждаещи се от помощ в нашето село, често им предоставям парични и 
материални средства /според капацитета си/, знам къде и как живеят и имам реална представа, дали наистина са хора в нужда и какво точно им трябва. Опитвам се да реагирам мигновено и според възможностите си, в случаи на деца в нужда, лишени от родителски грижи или деца, които се нуждаят от лечение, учение и адаптиране в околната им среда, съобразено с индивидуалните им нужди. От 2010 година, след закриването на основното ни училище, с мое съдействие и подпомагане, продължават обучението си 4 деца лишени от родителски грижи. Опитът ми показва, че най-добрата помощ е да подпомогнем с работа, умения и квалификация, които да им помогнат да се справят сами в училище и живота и как сами да решават проблемите си.
ЦОП Хисар
Аз Даниела Стоянова, на 15г., излизам на светло заедно с моите приятели от доброволците на НАРД
Любомира, Калин и Ради. Заедно помогнахме на Асоциацията на деца с лицеви аномалии и техните родители АЛА за провеждането на техния ежегоден форум. Ние отговаряхме за веселите игри с децата, докато мама и тати водят важни разговори. Заедно сме за пети път и е все така щуро и усмихнато!
Аз Ангел Георгиев, на 11г. от Варна излизам на светло, заедно с моя брат Дамян.
Заедно помогнахме на много деца да играят на по-чисти и по-
красиви площадки. Почистихме и боядисахме площадките до нашия блок, за да отстояваме добрите и красиви дела и да се противопоставим на рушенето и замърсяването.
Аз Октай на 17г., от Център за работа с доброволци към Клуб на НСО излизам на светло, заедно с моя приятел Станислав.Заедно омогнахме на над 
40 малчугани от подготвителни групи в детски градини в Търговище да напишат своите писма до Дядо Коледа.Ще ги зарадваме като им дадем подаръците на празнично тържество край Ангелската елха, което ще се проведе в навечерието на Коледните и новогодишни празници.
Аз Димитър Любенов, на 22г., излизам на светло, заедно с моите приятели Цветелина Ганева, Георги Ганчев и др. През април и май месец, тази година в Област Търговище се проведе кампания по повод изборите за Европейски парламент – “ Аз реших – ще гласувам ! „. Клубът 
на Нестопанските Организации, град Търговище, заедно с други неправителствени организации, начело с „Посланниците на Добра воля“, агитирахме младите хора в областта да отидат да гласуват в изборния ден, а не да стоят безучастни. Ние, „Посланици на Добра воля“, показахме, че не сме безразлични към случващото се. С позитивната си енергия и своята креативност, ние се опитахме да допринесем за повишаването на гражданската активност и мотивацията сред своите връстници. Постарахме се да ги убедим, че има смисъл да гласуват за своето бъдеще !
Аз Валентина Арабаджиева, на 18г. излизам на светло, заедно с моя приятел Рангел Георгиев. Заедно помогнахме на Народно читалище „Светлина – 1929г.“ в с.Труд. С помощта на любимия 
ми фотоапарат аз отразявам най-прекрасните моменти от живота на читалището в с.Труд. Помагам в ежедневната работа в библиотеката, а също така и на децата при изготвянето на презентация. Включвам се и в обучението на възрастни хора по компютърна грамотност. Това ме кара да се чувствам щастлива и пълноценна.
Аз Марияна, на 17г. от Търговище излизам на светло, заедно с моя приятел Станислав. Ние с Станислав помогнахме на над 40 малчугана да напишат писмата си до коледните ангелчета и до Дядо Коледа.Писмата ще бъдат окачени на Ангелска елха, която и тази година ще грейне във фоайето на хотел „Терра Европа”. Децата вече са 
нетърпеливи да получат своите подаръци. Децата ще получат своите подаръци на тържество край Ангелската елха, което ще се проведе в навечерието на Коледните и новогодишни празници. Там те ще веселят- пеят и танцуват, заедно с нас – доброволците на клуба.
Аз Емил Петков, на 10г от Варна излизам на светло, заедно с моите съученици Даниел и Коста.
Заедно помогнахме на природата в нашето училище като направихме проект „Да осиновим късче природа“. Аз „осинових“ голямата оранжева саксия с хризантеми и малките борчета около нея. Всяка седмица се грижа за тях, защото обичам природата.
Аз Даниел Пенев, на 10г. от Варна излизам на светло, заедно моите съученици Емил и Коста.
Заедно помогнахме на природата в нашето училище като участвахме в проект „Да осиновим късче природа“. Аз 
„осинових“ голямата жълта саксия с хризантеми и един кипарис. Грижа се два пъти в седмицата за тях, за да бъде училищния двор по-красив.
Аз Димитъп Гондолян, на 9г. от Варна, излизам на светло, заедно с моя приятел Кристиян Флорин.Заедно помогнахме на природата в нашето училище като се включихме в проект „Да
осиновим късче природа“.Осиновихме едно борче и едно люляково храстче. Грижим се за тях всеки ден, защото сме природолюбители.
Аз Андрея Златева, на 10г. от Варна, излизам на светло, заедно с мои съученици.
Заедно помогнахме на природата в нашето училище като се включихме в проект „Да осиновим късче природа“. Два пъти в седмицата се грижа за една магнолия, защото обичам природата.
Аз Амир Ал Ясин, на 9г., от Варна, излизам на светло, заедно с моя приятел Александър Николов.Заедно помогнахме на природата в нашето училище като се включихме в проект „Да 
осиновим късче природа“.“Осиновихме си“ по едно борче и всяка седмица се грижим за него. За Коледа ще ги украсим, за да бъде училищния двор празничен.
Аз Яна Ризова, на 9г., от Варна, излизам на светло, заедно с моя приятел Мария.
Заедно помогнахме на природата в нашето училище като се включихме в проект „Да осиновим късче природа“. „Осиновихме“ един кипарис и всеки вторник и четвъртък се грижим за него.
Аз Рая, на 15г. от Опака, излизам на светло, заедно с моя приятел Гергана.Заедно помогнахме на децата от град Добрич, пострадали от наводненията като участвахме в събирането и
опаковането на детски дрехи, книжки и играчки.
Аз Деница, на 29т., от Опака излизам на светло, заедно с моя приятел Росица и Цветелина. Заедно помогнахме на децата от ЦДГ град Опака да посрещнат Баба 
Марта като изработихме мартеници за всяко дете и участвахме в тържеството за 1 март. Работата с и за децата винаги ни носи удовлетворение, много усмивки и положителен заряд.
Аз Мина Николаева Пенчева, на 9 години излизам на светло, заедно с моето семейство.
Заедно помогнахме на Петя Евгениева Петкова. Ученичка съм в ІІІ „б“ клас на ОУ „Ран Босилек“ – гр. Габрово. Предложих на моето семейство да помогнем на Петя за 
нейното лечение. За здравословния й проблем научих от моя брат Христо, който е неин съученик. Със семейството си в продължение на цяла седмица, с голямо желание изработихме около 300 броя сърчица от хартия, които бяха доказателство за обичта и съпричастността на всички ученици, родители, учители и граждани. Сърчицата се превърнаха в символични билетчета за благотворителния концерт, организиран от нашето училище. Събраните средства подпомогнаха част от лечението на Петя.
