„Станеш ли веднъж доброволец, то е за цял живот”

Ирина Стоянова – доброволка на ИМКА Габрово в интервю на Надежда Тихова –вестник „100 вести”- Габрово

Доброволката на ИМКА – Габрово Ирина Сто­янова се върна от участие в поредното международно събитие, този път в Киев. Младата габровка завърши средното си образование в При­родоматематическата гимназия, а през тази есен ще е студентка по математика и информатика във Великотърновския университет. За нея обаче спокойно може да се каже, че ИМКА – Габрово, която ще отпразнува тази есен своята 20-годишнина, й е като втори дом и че Ирина е колкото дете на своите родители, толкова и дете на ИМКА. С нея разговаряхме за доброволчеството и за другата „порода“, която то дава на хората.

– Завърнахте се вчера от Киев. Какво правихте там?

– В Киев бях на между­народен семинар на ИМКА за работа с медия и моти­виране на младежи чрез видео. Обучавахме се как да работим с различни програми, как да обра­ботваме видеофайлове и да направим от тях ця­лостен филм. В семина­ра имаше участници от цял свят, включително и от САЩ. Това ми е петият международен обмен за последните пет години, но мисля, че беше един от най-интересните, защото имаше работа на място с хора, които не познаваш. Трябва да се сработиш за един час с тях и да успееш за завършиш зада­дените задачи за по-малко от 24 часа. Такава беше програмата. Освен това аз се занимавам любителски с фотография и заснемане на видео и ми беше ин­тересно, а и полезно да се науча да обработвам видеофайлове и да мога да ги представям в онлайн пространството, за да се виждат от повече хора.

– Тази година ИМКА в Габрово ще навърши 20 години. Онези, които Ви познават, биха казали, че сте дете, израснало с ИМКА. Вярно ли е това?

– Да, аз бих го потвър­дила. Защото ИМКА прави 20 години, а аз – 14 години в ИМКА. Мога да кажа, че организацията ми е била наистина като втори дом. Мама ме заведе в ИМКА, когато бях на 4-годишна възраст. Първоначално бях дете на летните лагери – всяка година не пропусках лагер. Но като станах на 11 години, се включих в джуниър екипа. Вече от дете на лагер станах по­мощник-лидер, лидер на група и започнах вече аз да помагам и да се грижа децата да се забавляват през лятото, да научават нови неща. Докато растях, започнах постепенно да разбирам, че мога да полу­ча много от тази организа­ция и затова останах в нея докрай. С всяка следваща стъпка имаш все повече отговорности и все повече хора разчитат на теб да им помогнеш и разрешиш техните проблеми, да ги насочиш в правилната по­сока, да им даваш кураж, че могат да продължат и да се справят с всичко.

– Доброволчество­то, толкова характерно за ИМКА, продължава да не е особено популярно в България. Да работиш безплатно за другите и днес у нас се брои за наивно губене на време. Била сте в други държа­ви, знаете как за хората в някои страни е въпрос на чест и гордост да работиш като доброволец. Защо не се получава при нас така масово?

– Ами първо в другите страни доброволчеството е вписано в законите, а в България го няма никъде като клауза. Но мога да кажа, че ако веднъж ста­неш доброволец, то е за цял живот. Поне за мен е така. В другите страни доброволчеството е раз­пространено повече, за­щото хората вярват, че ако свършат нещо добро, някой ден то ще им се върне обратно. А у нас, ко­гато се опиташ да помог­неш на някого, не можеш винаги да си сигурен, че ще се получи положителен резултат.

– Имаме българска поговорка, че на човек можеш да му вземеш, но не и да му дадеш…

– Да. Можеш да помог­неш, но не знаеш дали ще приемат помощта ти.

– Смятате ли, че ако не бяхте доброволец на ИМКА, ако не се среща­хте и общувахте с навити млади хора като Вас, ако нямахте възможност да пътувате в други държа­ви, щяхте да бъдете друг човек? Често определе­нието „доброволец на ИМКА“ е например сино­ним на млад човек, който се оправя във всяка ситу­ация…

– Ами – да. Като си доброволец в ИМКА, се учиш да оцеляваш в жи­вота, да се бориш и да не се отказваш каквито и трудности да имаш. Живо­тът ти се променя. Иначе би останал вкъщи – пред компютъра или телевизо­ра, на училище или на работа. А като доброволец имаш възможност винаги да направиш нещо за ня­кой друг, да помогнеш на някой друг.

– Вие самата получа­вала ли сте помощ от ня­кой друг, когато сте имала нужда?

– Да, получавала съм. От приятели, от много други доброволци, които работят заедно с нас в ИМКА. Всеки човек има моменти, в които трябва да се опре на някого. И в такива моменти доброво­лецът винаги е на линия.

– Вас Ви познава поч­ти целият град. Винаги сте усмихната, много общи­телна… При толкова мно­го познанства размиват ли се истинските прия­телства?

– Ако си добър актьор и си сложиш маската за деня, мисля, че не се раз­мива нито едно приятел­ство, а това помага да се изградят нови и по-силни.

– Кога си слагате „мас­ката“?

– Ами например, ко­гато се чувствам тъжна, когато не ми се работи, но трябва. Тогава се налага отново да бъда тази, която другите познават. Трябва да извадиш усмивката си, да си я сложиш за деня, да си я закачиш зад ушите и да си с нея през целия ден както винаги и никой да не разбере, че нещо ти има.

– Смятате ли, че някои черти от характера Ви, из­вън възпитанието в се­мейството, са изградени и от ИМКА?

– Да. Бих казала, че съм повече толерантна, спокойна, оптимист съм, добре организирана съм, разпределям си добре времето, издръжлива и са­мостоятелна съм и мога да кажа, че израснах много.

– А не се ли чувствате по-голяма за възрастта си?

– Да, бих казала, че съм надраснала годините си и благодарение на оп­ита, който съм получила в ИМКА, мога да се справя по-добре от връстниците ми в моменти, в които повечето от тях биха се паникьосали и биха се чудили какво да правят. Например такива простич­ки неща като оцеляване в гора, запалване на огън, вдигане на палатки, из­граждане на препятствия или връзването на скаут­ски възел… Всички тези неща не може да ги на­прави едно градско дете, свикнало да живее вкъщи пред компютъра.

– Заминавате да учите. Приключва ли за Вас до­броволчеството в ИМКА?

– Напротив, ще про­дължа. Имам планове за в бъдеще заедно с ИМКА- Габрово. Надявам се орга­низацията да се разшири много повече, да изградим нови клонове в цяла Бъл­гария. А и ИМКА ще е не­щото, което ще ме връща в родния ми град.

11 август 2011 г