Стартираме поредица от интервюта с доброволци и работещи за каузата НАРД хора от цялата страна. Решихме, че това е един интересен начин да ви покажем лицата на организацията, както и различните пътища, по които те са се срещнали с доброволчеството. И не на последно място, кое ги вдъхновява и мотивира да продължават…
Първият ни гост е подбран неслучайно – той е най-възрастният доброволец в мрежата на НАРД. Григорий Дойкин е родом от Габрово, но повече от половината си живот е прекарал в Пловдив.
В. – Какво според вас представлява доброволчеството?
Г.Д. – Преди години това означаваше да отидеш на война, сега е разпространено по цял свят. Според мен означава спазването на заветите на Исус Христос – да направиш нещо за другите.
В. – Трябва ли човек да има вътрешна вяра, за да бъде доброволец?
Г.Д. – Който се залови с това, трябва да има вяра в доброто.
В. – Вие как се захванахте с доброволчески дейности?
Г.Д. – Преди повече от 10 години председателят на НАРД Ренета Венева ме убеди, че дори на моята възраст мога да бъда полезен. Първата инициатива, в която участвах, бе Доброволци в болниците. Тогава посещавахме болните в МБАЛ „Св. Пантелеймон” в Пловдив. Там разговаряхме с пациентите и им помагахме да не се чувстват самотни и да скучаят по време на престоя си. Помня един възрастен мъж от Куклен, който беше инвалид от 20 години, с протеза на крака. Беше настанен в Хирургичното отделение на болницата. Разбрах, че няма кой да се грижи за него, а за регулярните прегледи разходите му за транспорт са много големи и той не може да си ги позволи. Бях чул за организирани превоз, който болниците осъществяват за пациентите в неговото положение. Отидох до Съюза на инвалидите в Пловдив и осъществих контакт с тях. Мъжът от Куклен не знаеше за тази възможност и остана изненадан и впечатлен от помощта ми. Самите санитари и сестри няма как да направят това, тъй като не могат да напускат работното си място. Затова сме необходими и ние, доброволците.
В тези инициативи не само доброволците забавляват болните, а и обратното. Още помня историите на един от пациентите, който беше обиколил света и ни разказваше за преживяванията си.
В. – Защо у нас доброволчеството не е чак толкова популярно?
Г.Д. – От една страна, медиите са отговорни, тъй като не показват всичко онова, което правят доброволците, не се фокусират върху добрите новини.
От друга страна, опираме до национални особености. Българинът е свикнал да се „спасява” поединично. Все чакаме някой друг да им свърши работата и трудно се обединяваме за обща кауза. Чудя се даже как сме успели да направим Априлското въстание…Тук ще цитирам Левски, който казва: Българинът иска свобода, но някой да му я даде на тепсия.
В. – Какво дава на човек доброволчеството?
Г.Д. – Удовлетворение, че си направил нещо и то си заслужава. В това няма печалба.
В. – Какво ще пожелаете на НАРД?
Г.Д. – Преди всичко здраве и да не остарявате, както и достатъчно средства за дейностите. Другото го имате – желание, мерак и хора.
