„Станеш ли веднъж доброволец, то е за цял живот”
Ирина Стоянова – доброволка на ИМКА Габрово в интервю на Надежда Тихова –вестник „100 вести”- Габрово
Доброволката на ИМКА – Габрово Ирина Стоянова се върна от участие в поредното международно събитие, този път в Киев. Младата габровка завърши средното си образование в Природоматематическата гимназия, а през тази есен ще е студентка по математика и информатика във Великотърновския университет. За нея обаче спокойно може да се каже, че ИМКА – Габрово, която ще отпразнува тази есен своята 20-годишнина, й е като втори дом и че Ирина е колкото дете на своите родители, толкова и дете на ИМКА. С нея разговаряхме за доброволчеството и за другата „порода“, която то дава на хората.
– Завърнахте се вчера от Киев. Какво правихте там?
– В Киев бях на международен семинар на ИМКА за работа с медия и мотивиране на младежи чрез видео. Обучавахме се как да работим с различни програми, как да обработваме видеофайлове и да направим от тях цялостен филм. В семинара имаше участници от цял свят, включително и от САЩ. Това ми е петият международен обмен за последните пет години, но мисля, че беше един от най-интересните, защото имаше работа на място с хора, които не познаваш. Трябва да се сработиш за един час с тях и да успееш за завършиш зададените задачи за по-малко от 24 часа. Такава беше програмата. Освен това аз се занимавам любителски с фотография и заснемане на видео и ми беше интересно, а и полезно да се науча да обработвам видеофайлове и да мога да ги представям в онлайн пространството, за да се виждат от повече хора.
– Тази година ИМКА в Габрово ще навърши 20 години. Онези, които Ви познават, биха казали, че сте дете, израснало с ИМКА. Вярно ли е това?
– Да, аз бих го потвърдила. Защото ИМКА прави 20 години, а аз – 14 години в ИМКА. Мога да кажа, че организацията ми е била наистина като втори дом. Мама ме заведе в ИМКА, когато бях на 4-годишна възраст. Първоначално бях дете на летните лагери – всяка година не пропусках лагер. Но като станах на 11 години, се включих в джуниър екипа. Вече от дете на лагер станах помощник-лидер, лидер на група и започнах вече аз да помагам и да се грижа децата да се забавляват през лятото, да научават нови неща. Докато растях, започнах постепенно да разбирам, че мога да получа много от тази организация и затова останах в нея докрай. С всяка следваща стъпка имаш все повече отговорности и все повече хора разчитат на теб да им помогнеш и разрешиш техните проблеми, да ги насочиш в правилната посока, да им даваш кураж, че могат да продължат и да се справят с всичко.
– Доброволчеството, толкова характерно за ИМКА, продължава да не е особено популярно в България. Да работиш безплатно за другите и днес у нас се брои за наивно губене на време. Била сте в други държави, знаете как за хората в някои страни е въпрос на чест и гордост да работиш като доброволец. Защо не се получава при нас така масово?
– Ами първо в другите страни доброволчеството е вписано в законите, а в България го няма никъде като клауза. Но мога да кажа, че ако веднъж станеш доброволец, то е за цял живот. Поне за мен е така. В другите страни доброволчеството е разпространено повече, защото хората вярват, че ако свършат нещо добро, някой ден то ще им се върне обратно. А у нас, когато се опиташ да помогнеш на някого, не можеш винаги да си сигурен, че ще се получи положителен резултат.
– Имаме българска поговорка, че на човек можеш да му вземеш, но не и да му дадеш…
– Да. Можеш да помогнеш, но не знаеш дали ще приемат помощта ти.
– Смятате ли, че ако не бяхте доброволец на ИМКА, ако не се срещахте и общувахте с навити млади хора като Вас, ако нямахте възможност да пътувате в други държави, щяхте да бъдете друг човек? Често определението „доброволец на ИМКА“ е например синоним на млад човек, който се оправя във всяка ситуация…
– Ами – да. Като си доброволец в ИМКА, се учиш да оцеляваш в живота, да се бориш и да не се отказваш каквито и трудности да имаш. Животът ти се променя. Иначе би останал вкъщи – пред компютъра или телевизора, на училище или на работа. А като доброволец имаш възможност винаги да направиш нещо за някой друг, да помогнеш на някой друг.
– Вие самата получавала ли сте помощ от някой друг, когато сте имала нужда?
– Да, получавала съм. От приятели, от много други доброволци, които работят заедно с нас в ИМКА. Всеки човек има моменти, в които трябва да се опре на някого. И в такива моменти доброволецът винаги е на линия.
– Вас Ви познава почти целият град. Винаги сте усмихната, много общителна… При толкова много познанства размиват ли се истинските приятелства?
– Ако си добър актьор и си сложиш маската за деня, мисля, че не се размива нито едно приятелство, а това помага да се изградят нови и по-силни.
– Кога си слагате „маската“?
– Ами например, когато се чувствам тъжна, когато не ми се работи, но трябва. Тогава се налага отново да бъда тази, която другите познават. Трябва да извадиш усмивката си, да си я сложиш за деня, да си я закачиш зад ушите и да си с нея през целия ден както винаги и никой да не разбере, че нещо ти има.
– Смятате ли, че някои черти от характера Ви, извън възпитанието в семейството, са изградени и от ИМКА?
– Да. Бих казала, че съм повече толерантна, спокойна, оптимист съм, добре организирана съм, разпределям си добре времето, издръжлива и самостоятелна съм и мога да кажа, че израснах много.
– А не се ли чувствате по-голяма за възрастта си?
– Да, бих казала, че съм надраснала годините си и благодарение на опита, който съм получила в ИМКА, мога да се справя по-добре от връстниците ми в моменти, в които повечето от тях биха се паникьосали и биха се чудили какво да правят. Например такива простички неща като оцеляване в гора, запалване на огън, вдигане на палатки, изграждане на препятствия или връзването на скаутски възел… Всички тези неща не може да ги направи едно градско дете, свикнало да живее вкъщи пред компютъра.
– Заминавате да учите. Приключва ли за Вас доброволчеството в ИМКА?
– Напротив, ще продължа. Имам планове за в бъдеще заедно с ИМКА- Габрово. Надявам се организацията да се разшири много повече, да изградим нови клонове в цяла България. А и ИМКА ще е нещото, което ще ме връща в родния ми град.
11 август 2011 г