На 21 септември ще се закръглят 20 години от създаването на ИМКА – Габрово. От неправителствената организация се готвят да отбележат годишнината с много гости от страната и чужбина. Ще бъде направена и равносметка, в която ще има много и различни цифри и факти, отразяващи богатата дейност на организацията, ще бъдат почетени доброволци и партньори. Със сигурност ще се каже и това, че в Габрово вече добре знаят името ИМКА, наложило у нас малко непознатото за българската действителност доброволчество. Че със сигурност в речника на габровци вече присъства не само абревиатурата ИМКА, а и определението имкаджии – станало синоним на инициативни и отговорни млади хора, които работят за обществена полза. С изпълнителния директор на ИМКА-Габрово Антоанета Янкабакова разговаряхме за началото и днешния облик на организацията.
Антоанета Янкабакова:
„ 20 години ИМКА дава шанс на младите да намерят пътя към творящия, работещ, открит, реализиран млад човек ”
– Г-жо Янкабакова, ИМКА-Габрово на практика днес е и синоним на ИМКА-България. Така ли е?
– В някаква степен можем да кажем, че ИМКА-Габрово има значителен принос за възстановяването на организацията в България и е една от най-активно работещите в мрежата на ИМКА. През тези 20 години не само че не сме прекъсвали дейността си, но дори напротив – непрекъснато сме я разширявали в различни области на обществения живот и младежката дейност. На всеки 3-4 години сме правили поне по една стъпка напред.
– Ако се върнем в началото, ИМКА-Габрово се свързва неизменно с Вашето име. Но кои бяха създателите на младежкото християнско дружество в Габрово, откъде дойде идеята?
– В началото се събират група ентусиасти – Николай Маринов Николов, Георги Метев, Надя Маринова и още няколко човека. Те бяха научили за идеята за възстановяването на ИМКА в България. Всъщност бащата на Георги Метев – Метьо Метев, докато някога е бил заточен в Белене, се е сприятелил с един от представителите на ИМКА-София – Стефан Бочев, от когото е научил много неща за организацията. Бочев е бил секретар на ИМКА в София, дипломат, кореспондент на редица вестници в периода 1935-1942 година.
След 1990 година, когато започват демократичните промени, група бивши членове на организацията в София, между които и водещата личност Стефан Бочев и тревненецът Кънчо Кънчев – виден софийски адвокат, са написали писмо до Световния съюз на ИМКА, чието седалища е в Женева, с молба за подкрепа за възстановяване на организацията в България – тя е била закрита през 1942 година като проамериканска. Така с програма „Сапфир“ на Американската агенция за международно развитие се отпусна целева помощ за развитието на ИМКА в цяла Източна Европа.
А в България през 1990-1991 година започват интензивни преговори, срещи за възстановяването на младежките християнски дружества – това е всъщност буквалният превод на името на световната организация. Първо се регистрира организацията в София, а след това и в Габрово. Учредителното събрание се състоя на 21 септември в Априловската гимназия. На този етап по онова време ние знаехме, че започваме нещо, което е много различно, базирано на християнските ценности и на едни наистина демократични принципи. Очаквахме много голяма подкрепа от Европейския алианс на ИМКА и Америка, които да ни въведат в идеята как се прави неправителствена организация така, че тя да бъде устойчива, и я получихме. Много сериозна беше подкрепата и от старите членове на ИМКА в София.
По онова време след демократичните промени България имаше нови потребности и организациите трябваше сами да се ориентират в това какви цели да заложат, какви видове дейности да организират, които да бъдат адекватни на съвременните тенденции. На мен лично тогава като на млад човек най-много ми хареса идеята всяка местна организация на ИМКА да има пълна самостоятелност. Така след учредяването й Николай Маринов беше известно време секретар на организацията – той положи основите й и заедно с Георги Метев се опитваха да правят различни срещи и да приобщават млади хора като нас към идеята. Тогава една от активните програми беше за млади жени – аеробик клуб, после започнахме с обученията по английски език, обученията на млади хора за доброволци. Тези първи 3-4 години програмата „Сапфир“ осигуряваше минимални средства за функционирането на организацията. Имахме един скромен офис в дома на покойния вече Стилян Стилянов, който ни приюти, и така започнахме да се учим на принципи на работа в неправителствена организация.
– Тогава хората нямаха информация за ИМКА, не знаеха, че организацията е съществувала някога в България. Как ви приемаха в началото?
– Беше много трудно за нас да обясним на хората, че младежкото християнско дружество не е някакво ново вероизповедание, нито секта, а че само се базира на християнските ценности, че не е страшно да бъдеш член или доброволец на ИМКА. Трудно беше, защото бяхме близко до времето, когато имаше нещо като доброволчество – пожелателно и леко насилствено. Много от родителите на децата, които бяха заинтересовани от това, което правим, се притесняваха за тях и имаха негативни нагласи към това да се работи за общата полза… Така стартирахме нашата дейност.
От това време пазя много силен спомен за усещането, че сме във вярната посока, макар всеки ден много хора да ни питаха „Какво е това, ти пък защо работиш там?“, „Кой ви дава парите?“, „Как така са решили да ви помагат?“. Но бях убедена, че тази кауза в подкрепа на младите хора е много ценна, важна и истинска. На този етап младите хора нямаха никаква идея какво биха могли да правят в свободното си време, не познаваха ценностите и принципите на демократичното общество.
– Изминаха 20 години. Като направите съпоставката, как бихте отговорили на въпроса: Какво е сега ИМКА-Габрово?
– Честно казано, много съм си мечтала след време да дойде ден, когато някой ще казва: „Отивам в ИМКА“ или „Аз съм представител на ИМКА“, и хората от града да не задават въпроса: „Кои сте вие?“. Затова много се радвам, че днес – може би не всички габровци, но една голяма част от тях знаят, че ИМКА е неправителствена организация, която се занимава с млади хора и подкрепя тяхното развитие, предлага и други услуги.
Но най-важното за нас, което е голяма чест, но и голяма отговорност, че за тези 20 години сме разпознаваеми и за това, че в центъра на града – до Дома на културата, има една обществена сграда, която се нарича ИМКА…
– Изградена с първото в новата история на града публично-частно партньорство между Община и неправителствена организация…
– Която изникна от нищото с много ентусиазъм и енергия. Това е едно място, където хората могат да си организират семинар, среща, представяне, до отидат на кафе, на семеен празник, на публично събитие. Това е място, където децата могат да си организират празненства, където младежите могат да получат информация, да бъдат обучавани, да дадат доброволен труд или да направят дарение, да споделят своя идея и по нея да работим заедно. В същото време тук се предоставят и социални услуги за деца и семейства в риск или с временни затруднения.
Тази богата палитра от дейности и услуги ние от екипа на ИМКА и добороволците сме виждали по света при обмен или партньорство и винаги сме привнасяли по нещо в Габрово от добрия опит. Това за мен е много голяма инвестиция, която много рядко по друг начин чрез държавна или друга стопанска структура би могла да се акумулира в един град.
Лично аз съм имала повече от 50 обучения и посещения в Европа и по света. Почти всички членове на управителния съвет са пътували и участвали в различни посещения и обмени. През годините най-малко хиляда човека – доброволци, членове и симпатизанти на ИМКА, са участвали в най-различни програми и обучения. Това е много сериозна инвестиция в човешкото развитие на толкова различни групи от младежи, а чрез обученията, които ние предоставяме за други деца и младежи в Габрово, а и в други населени места, ние пренасяме и умножаваме този опит.
През годините ИМКА-Габрово е била учредител или е подкрепяла учредяването на различни младежки групи и организации. Те са изпълнили някаква цел и определена мисия. Работили сме и с ромски организации и участваме в мрежата от 24 центъра за работа с доброволци на Националния алианс за работа с доброволци, работили сме и за развитието на Закона за доброволчеството и други пилотни програми…
Наистина е много широка рамката, в която ИМКА е направила по някакъв начин свой уникален, скромен или пък достоен или по-широк отпечатък в живота на различни групи от нашата общност в Габровска област и в много части на България. Радвам се, че и в много държавни структури също сме разпознаваеми, когато хората споделят: „Това е опит от ИМКА-Габрово“. За мен това е удовлетворението за приноса на организацията за тези 20 години.
– Може да звучи пресилено, но можем ли да кажем, че в същото време ИМКА промени и живота на доста млади хора в Габрово, научи ги на неща и ценности, които друг не можеше да им даде? Вашите доброволци са по-отворени, нахакани, пробивни, по-информирани и приспособими.
– Убедена съм, че този, който е имал шанс още като тийнейджър да пробва различни неща при нас, е придобил много по-голямо самочувствие. Това са и нашите цели – себеутвърждаване, развитие на социалните и комуникативни умения, пробуждане на интерес към определен вид дейност…
Ние даваме шанс на младите хора в една сравнително защитена, сигурна и много по-спокойна среда от училището, в която няма оценки и съревнование и не се поражда завист, а враждебни взаимоотношения не се толерират. Така всеки млад човек, който има и най-малкото зрънце от желание, умение, идея, би могъл да разцъфне и да се превърне в един наистина творящ, работещ, открит, реализиран млад човек. Или най-малко – да познава себе си много по-добре, да бъде уверен в това, което може и да си поставя цели…
Всички тези елементи на умения и опит, които сме развивали и продължаваме да развиваме, формират една по-различна ценностна система, по-различен мироглед – че когато младият човек е активен, той винаги би могъл да намери решение дори и при най-голямото предизвикателство, би могъл да развива себе си, да търси подкрепа и да защитава своя кауза или убеждение.
Действително тази различна за България култура беше възможно да се култивира от неправителствените организации, за да се популяризират и надграждат ценностите на гражданското общество и на младежкото активно участие в него.
За ИМКА – Габрово
Наименованието на организацията е Младежко християнско дружество ИМКА, съкратено Сдружение ИМКА. То се изписва на български език и може да бъде допълнително изписано на английски език YMCA – Gabrovo. Като младежка организация Сдружението работи за осигуряване на умственото, физическо и духовно развитие на младите хора от Габрово и региона и подготовката им за живот в едно отворено за Европа и света демократично общество. Обединява усилията на своите членове, които могат да принадлежат към всички официално признати и утвърдени в Република България вероизповедания и/или са симпатизанти на християнските добродетели за популяризиране на християнските добродетели и постигане на хармонично развитие на всички хора, активизирането им за участие в решаване на техни проблеми и/или участие в развитието на местната общност, утвърждаване на националната самобитност, укрепване на семейството, развитие на здравното и гражданско образование, участие в борбата с младежката безработица и безработицата изобщо, участие в процеса на социално подпомагане на деца, младежи и семейства в неравностойно положение
18 август 2011 г.
